Провери първодоверявай, но проверявай

Схеми за измама

Измами с наем: депозит и капаро, преди да сте видели имота

Не плащайте депозит или капаро за жилище, което не сте видели, на човек, чиято връзка с имота не сте проверили. ГДБОП разкри през 2026 г. схема с ваканционни имоти по Черноморието, при която хората са превеждали капаро около 50% по сметка на трето лице. Проверете имота, собственика и получателя на превода, преди да платите.

Накратко

  • При наем за дълъг срок: оглед на място и договор, преди да платите.
  • При ваканционен имот: проверете дали обектът е в Националния туристически регистър.
  • Сметка на името на човек, различен от собственика или фирмата, е тревожен сигнал.
  • ГДБОП и КЗП съветват да не плащате предварително на непознати с недоказана репутация.

Тревожни сигнали

  • Цена ясно под пазарната за района.
  • Наемодателят е „в чужбина“ и не може да покаже имота.
  • Искане за депозит или капаро преди оглед и договор.
  • Сметка на името на друг човек, а не на собственика или фирмата.
  • Натиск: „има още желаещи“, „само до довечера“.
  • Ключове „по куриер“ след плащане.

Как започва

Има два честа варианта. Първият е обява за жилище под наем за дълъг срок на цена под пазарната, с хубави снимки. Вторият е обява за краткосрочен наем на ваканционен имот, често за летния сезон, когато търсенето е голямо и хората бързат да запазят място.

Пример: „Работя в чужбина и не мога да ви покажа апартамента. Преведете депозит и първи наем, ще ви изпратя ключовете с куриер.“ Добрата цена и чуждата държава са удобно обяснение защо няма оглед.

Как работи измамата стъпка по стъпка

  • Снимките в обявата може да са на реален имот, който не принадлежи на „наемодателя“, или да са взети от друга обява.
  • Разговорът бързо преминава към превод: депозит, капаро или първи наем, „за да ви запазя имота“.
  • Създава се натиск: „има още трима желаещи“, „до довечера“.
  • Сметката е на трето лице. В случая, разкрит от ГДБОП, пострадалите са превеждали капаро от около 50% от сумата по сметка, регистрирана на трето лице, а парите са били теглени веднага след постъпването им.
  • След превода наемодателят изчезва, или се появява нова „такса“.

По данни на МВР в този случай са установени 27 пострадали, а щетата е изчислена на над 6000 €. Схемата е работела чрез обяви в интернет за краткосрочно отдаване на ваканционни имоти по българското Черноморие.

Как да проверите имота и наемодателя

  • Огледайте жилището на място, преди да платите. Ако не можете сами, помолете познат.
  • Проверете кой е собственикът. Агенция по вписванията предлага електронни справки от Имотния регистър. Вижте как да проверите собственик на жилище.
  • За ваканционен имот: КЗП съветва да проверите в Националния туристически регистър дали обектът е категоризиран или регистриран.
  • Сравнете името на получателя на превода със собственика или фирмата. Новата услуга „Проверка на получателя“ (VoP) показва дали името съвпада с IBAN преди превода; банките в България я въвеждат постепенно с краен срок 1 януари 2027 г. Можете да проверите и формата на сметката с IBAN проверката.
  • Подпишете договор, в който са посочени собственикът, имотът, сумата и сметката.

Защо „само капаро“ също е риск

Сумата изглежда малка спрямо целия наем, но за измамника тя е цялата печалба. ГДБОП съветва никога да не плащате за стока или услуга, преди да я получите, на непознато лице или на търговец с недоказана репутация. Ако все пак плащате капаро, правете го по банков път към сметка на името на собственика или на регистрираната фирма и пазете договора и потвърждението на превода.

Сайтовете за обяви не проверяват всеки наемодател. Ако нещо в разговора ви съмнява, докладвайте обявата в платформата – това съветва и Главна дирекция „Национална полиция“.

Ако вече сте платили

Обадете се на банката веднага и поискайте опит за спиране на превода. Запазете обявата (снимки на екрана, защото често се изтрива), чата, номерата и платежното. Подайте сигнал в районното управление, прокуратурата или до дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП. Докладвайте обявата в сайта. Каналите са в Къде да сигнализирам, а първите действия – в първи стъпки след измама.

Какво да направите

  1. Не плащайте преди огледНито депозит, нито „малко капаро“.
  2. Проверете собственикаСправка в Имотния регистър или документ за собственост, който можете да сверите.
  3. Проверете ваканционния обектВ Националния туристически регистър, както съветва КЗП.
  4. Сверете получателяИмето по сметката трябва да съвпада със собственика или фирмата.
  5. При измама – банка и полицияВеднага, с всички доказателства. Вижте сигнал до полицията.

Чести въпроси

Нормално ли е наемодател да иска депозит?

Депозитът е обичаен при наем, но след оглед и с подписан договор. Проблемът е плащането към човек, когото не сте проверили, за имот, който не сте видели.

Хотелът не е в Националния туристически регистър. Значи ли, че е измама?

Не непременно, но е повод за допълнителна проверка. КЗП препоръчва тази проверка именно при избор на място за почивка в България.

Ще ми върне ли банката парите?

Ако сте наредили превода сами, банката може да опита да го спре, но няма гаранция. Колкото по-рано се обадите, толкова по-добре.

Източници

  1. МВР – ГДБОП разкри измама с отдаване на ваканционни имоти под наем проверено 4 ноември 2026 г.
  2. КЗП – Когато планирате почивката си в България проверено 4 ноември 2026 г.
  3. Агенция по вписванията – Имотен регистър проверено 4 ноември 2026 г.
  4. Асоциация на банките в България – Проверка на получателя (VoP) проверено 4 ноември 2026 г.
  5. ГДБОП, дирекция „Киберпрестъпност“ – Съвети за киберсигурност проверено 4 ноември 2026 г.
  6. МВР, ГДНП – Онлайн измами: какво да направите проверено 4 ноември 2026 г.

Текстът обяснява общите правила и не е правен съвет за конкретен случай. Намерихте грешка? Пишете ни на kontakt@btrust.bg.

Още по темата

Фалшиви съобщения от куриер или поща: как да ги разпознаете

Как работят фалшивите съобщения от името на куриери и Български пощи: такса за пратка, мито, смяна на адрес. Какво казват самите фирми, тревожни сигнали и какво да направите.

Фалшив купувач в сайт за обяви: линкът „получете плащането“

Продавате нещо в сайт за обяви и „купувач“ ви праща линк, за да получите парите по карта? Как работи схемата, какво казват OLX, Еконт и Български пощи и какво да направите.

Обаждане от „банката“ или „полицията“: как работи измамата

Мним полицай, после мним банков служител и съвет да преместите парите си в „защитена сметка“. Как работи телефонната измама, защо номерът изглежда истински и какво да направите.

Инвестиционни измами: фалшиви платформи и „брокери“ по телефона

Реклами с известни личности, фалшиви новинарски сайтове, „мениджър“ по телефона и програма за отдалечен достъп: как работят инвестиционните измами и как да проверите посредник в КФН.