Измамиха ме: първите стъпки в първия час

Защо първият час има значение

Законът за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) задължава всеки, който ползва карта или онлайн банкиране, да уведоми банката за загубване, кражба, присвояване или неразрешена употреба незабавно след узнаването (чл. 75, т. 2). Срещу това задължение стои защита: след като сте уведомили банката, не понасяте имуществени вреди от използването на изгубен, откраднат или незаконно присвоен платежен инструмент, освен ако самите вие сте действали чрез измама (чл. 80, ал. 5).

Бързината помага и практически. Докато парите са още в системата, банката може да опита да спре или да изиска обратно превода. Гаранция за това няма, но шансът намалява с всеки час.

Обадете се на банката по правилния номер

Използвайте телефона от гърба на картата, от официалния сайт на банката или от приложението ѝ. Не звънете на номер, който ви е дал човекът, с когото сте говорили, и не отговаряйте на SMS с линк. Измамниците често се обаждат втори път, представяйки се за банка или за „отдел сигурност“. БНБ предупреждава за обаждания от лица, които се представят за нейни служители, и съветва при съмнение за измама да се свържете със своята банка и да подадете сигнал в МВР.

Кажете ясно какво се е случило и поискайте: блокиране на картата, спиране на достъпа до онлайн банкирането, проверка дали има чакащи операции и опит за връщане на превода. Запишете часа, името на служителя и входящия номер. После подайте и писмено възражение – то е важно за сроковете по закона.

Сменете паролите и затворете вратите

• Сменете паролата на електронната поща първо: през нея се възстановяват всички други профили. Съвети за силна парола има в статията за паролите.
• Излезте от всички устройства в настройките на пощата, банката и социалните мрежи.
• Включете двуфакторна защита навсякъде, където е възможно.
• Ако профил в Messenger, Viber или WhatsApp вече не е ваш, вижте какво да направите при откраднат профил и предупредете близките си.
• Ако сте дали снимка на лична карта или ЕГН, прочетете как да се защитите от кражба на самоличност.

Дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП съветва да не давате отдалечен достъп до компютъра или телефона си на непознати. Ако вече сте дали, премахнете приложението и сменете паролите от друго, чисто устройство.

Запазете доказателствата

Не трийте разговорите и не блокирайте измамника, преди да сте снимали всичко. Прокуратурата посочва, че в сигнала е достатъчно ясно и точно да опишете фактите; не е нужно да знаете как се квалифицира престъплението. Фактите обаче трябва да са подкрепени.

• снимки на екрана на обявата, сайта, профила и целия разговор, с видими дата и час;
• телефонните номера, имейл адресите, имената на профилите и линковете към тях;
• IBAN и името на получателя, номера на картата, ако сте платили към карта;
• извлечение или потвърждение за плащането от банката;
• имейлите и SMS съобщенията в оригинал (не само препратени);
• бележка с хронологията: кога, кой, какво каза, какво направихте вие.

Направете копие на всичко на флашка или в облак, до който измамникът няма достъп. Проверете IBAN-а на получателя в инструмента за IBAN – полезно е да знаете в коя държава и банка е сметката.

Подайте сигнал

ГДБОП разяснява, че пострадалият от престъпление търси съдействие в районното управление на МВР, на чиято територия е извършено престъплението, или в това по местоживеене. Във всяко районно управление има денонощно дежурен служител. При спешност се звъни на 112 – безплатно, от всеки телефон. Сигнал може да се подаде и до районната прокуратура.

Подробности за това какво да носите и какво следва има в статията Сигнал до полицията и прокуратурата, а всички институции с контакти са събрани на страницата Къде да сигнализирам.

Пазете се от втората вълна

След измама често идват обаждания от „адвокати“, „агенции“ или „служители на полицията“, които обещават да ви върнат парите срещу такса. Европол описва точно този модел: престъпниците се свързват с пострадалите, представят се за адвокати или служители на реда и искат пари, за да „върнат“ загубеното. Не плащайте. Повече има в статията Измами за връщане на пари.

Ако сте платили на онлайн магазин

Когато сте поръчали и платили, а стоката не идва, пътят зависи от начина на плащане и от търговеца. С карта можете да поискате от банката оспорване. Срещу български търговец можете да подадете жалба до КЗП, а срещу търговец от друга държава в ЕС – да потърсите Европейския потребителски център. Ако магазинът изобщо не съществува като фирма, става въпрос за измама и сигналът е към полицията.